24.05.2018 г.

„… че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.“
Иван Вазов

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата,културата. Празник на духовното извисяване, на
стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка
идея за равенство на всички духовната област. Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са Методий и Константин Философ,
създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяване на християнството сред славяните. Считани са за
равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа.Православната църква ги тачи и като едни от светите Седмочисленици.
Кирил умира в Рим през 869 г. и е погребан в криптата на базиликата св. Климент (San Clemente), а Методий, изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство, от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в
столицата ѝ Велеград през 885 г. и най-вероятно е погребан там.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!…
…Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

06.05.2018 г.

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните. В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити[13]. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравецбуккопривалюляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

Според народните представи Св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата[23], затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор[24]. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.

Празничната трапеза обикновено е общо селска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

На 6 май се чества и като ден на храбростта и българската армия.

08.03.2018

„Бог създал мъжа, а после решил, че е способен на нещо по-добро. И създал жената.“ – Адела Сент Джонс

ИСТОРИЯТА НА ПРАЗНИКА
8-ми март се отбелязва под егидата на ООН като международен ден на жената. Корените на осмомартенската, вече вековна традиция можем да проследим в буреносните години на тогава младия 20-ти век, в който настъпващата индустриализация, високият прираст на населението и радикалните идеологии подтикват жените с прогресивни разбирания да завоюват свое място в световната история. Осми март дължим на американските жени, които през 1909 година за първи път празнуват национален празник на жените на 28 февруари. През 1910 г. на конференция в Копенхаген сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия и Швейцария. Октомврийската революция и двете световни войни окончателно променят ролята и мястото на жените в съвремието.

В БЛИЗКОТО МИНАЛО

в България този ден се празнуваше повсеместно в рамките на официалната политика на тогавашната българска държава. Така до голяма степен това бе един служебен празник, ден, отбелязван с банкети и пиршества по профсъюзни организации, канцеларии, заводи и стадиони, а хитроумният български гений неслучайно беше определил, че 8-ми март не е ден на жената, а ден на колежката. В противовес на политизирането на женския празник обаче, народната мъдрост и способността на българина за адаптация постепенно превърнаха осми март в един друг, малко по-различен, по-интимен и по-земен празник, в който се вляха нюанси на едни други забравени или доскоро непознати за българите празници – денят на майката или денят на влюбените св. Валентин.

И ДНЕС,

много хора си честват 8-ми март, защото той е празник с традиции в България. На този ден по улиците навсякъде в България цари оживление, ще срещнете много жени с букети цветя, заведенията ще са пълни, а масите отрупани с цветя. Защото жените обичат цветя, обичат да обичат, обичат да се чувстват специални. А 8 март е просто дата, която напомня за всичко това.

09.02.2018

На какво се дължи успехът на LED осветителните тела :


» Ниския разход на електроенергия – до около 90% по-малък от потреблението на конвенционална електрическа крушка. Освен че се икономисват значителни средства от осветление на самия потребител, спестената електроенергия означава още намаляване на отделяните в околното пространство вредни емисии на въглероден диоксид.
» Изключително дългия им експлоатационен период – около и над 50 000 часа. Дълготрайността на LED осветителните тела в голяма степен зависи от защитата им срещу прегряване и овлажняване. Първият проблем се решава чрез ефективна система за охлаждане, а за втория – осветителните тела за външно приложение имат клас на защита IP 44 (защита срещу водни пръски).
» Голямата дълготрайност на LED ги прави дълговечни. На практика те не се нуждаят от подмяна и съответно се спестяват допълнителните разходи за това.
» Силата на светене на LED може да се регулира плавно в границите 0–100%.
» LED нямат период на начално загряване, а веднага след включване започват да светят с максимална яркост.
» LED не представляват отпадък, който би замърсил околната среда и поради това няма специални изисквания за тяхното събиране.
Комбинирането на LED с „интелигентната“ сензорна технология предоставя още по-големи предимства:
» Икономията на електроенергия за осветление допълнително нараства близо два пъти.
» За разлика от конвенционалните осветителни тела, LED не са чувствителни към честото включване и изключване, то не се отразява на тяхната дълготрайност. Това ги прави изключително подходящи за осветителни системи със сензорно управление.
» На практика моменталното включване на осветлението с максимална яркост при LED осветителните тела със сензорно управление спомага за повишаване на безопасността и комфорта на хората.
» LED не се влияят от ниските температури, поради което са особено подходящи за външно осветление.

– 04.12.2017

Led осветлението,навлиза все по-бързо в живота ни.Днес искаме да представим на вашето внимание един продукт с особено голямо значение за растенията,а именно:

LED лампата за оранжерии

Тя е от ново поколение и е разработена да излъчва светлина в специфичен спектър ,полезен  за растенията.Подходяща е за отглеждане на растения в оранжерии и закрити помещения като подпомага растежа на корените,стеблото и листата. Червеният (660nm) и синият (450nm) спектър на светлината са в съотношение 7:3 и спомагат за нормалното протичане на фотохимичните процеси при растенията.Синият цвят помага за ускоряването на фотосинтезата.Липсата на този спектър влияе пагубно на развитието на коренната система на растенията.Червеният спектър на светлината оказва значително влияние върху фотосинтезата и фотопериодите като по този начин насърчава цъфтежа.Недостиг на червения спектър води до забавен растеж на листата.

Едно от главните предимства на светодиодните лампи за растенията е,че отделят малко топлина,което позволява растенията да бъдат разположени в по-компактно пространство.

 

 

 

– 03.12.2017г.

Уважаеми клиенти,

от днес можете да правите Вашите поръчки през новата платформа на led-portal.eu. Променихме визията на сайта, за да бъде пазаруването при нас по-лесно и приятно.